Рано е. Въртиш се в леглото и се опитваш да не обръщаш внимание на телефона, който предвидливо си захвърлил вечерта в най-далечния край на стаята. Рано е и не ти се става, за да отидеш на работа. Рано е. Завиваш се през глава и се опитваш да си откраднеш поне още 10 минутки сън, докъто Vanessa Paradis от ъгъла ти пее: "Si ça ne vous embête pas, Parlez plus bas, J'n'entends plus la petite voix, Ecoutez-la...". Изведнъж усещаш нещо топло и ласкаво върху гърба си. Толкова е приятно, че забравяш за телефона, забравяш за работата си, забравяш, че е вторник и една блаженна усмижка се разтича по лицето ти. Унасяш се и започваш да мислиш какво е това... Чуваш глас и усещаш нечия ръка, която нежно отмята косите ти в страни от лицето. Топлото чувство пак се появява по гърба ти. Обръщаш се съвсем внимателно и бавно все още със затворени очи. Отваряш леко клепачи, а до теб седи най-любимото ти същество. Той отмята косите ти с бавно движение, навежда се и те целува: "Добро утро мило. Време е да ставаш." Усмихваш се. И той ти се усмихва. Прегръщаш го и чуваш как нежно ти шепне: "Обичам те мило, но е време да ставаш".
Замисляш се за топлината по гърба си преди малко и се сещаш - това са най-милите и нежни целувки за добро утро!
Приятно е да се събудиш и някой с най-нежни ласки да ти покаже: "Обичам те!".
Обичам да не съм сама сутрин!
