Случайно ще погледна през прозореца
Навън дъждецът тихичко вали
По улицата в локвите нашарени
Градът оглежда се и мие своите очи.
И капят капки дъжд във локвите
небето свъсено не спира да вали
А по асфалта лъскаво премигващи
оглеждат се и фаровете на минаващи коли.
Дърветата подгизнали и с натежали клони
стоят и чакат слънчеви лъчи
а пък небето сиво и навъсено
не смята своя плач да прекрати.
Студено, мокро, неприветливо
навън по улиците никой не върви,
а аз лениво до прозореца
стоя, броейки тези пролетни сълзи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар