сряда, 7 юли 2010 г.
сряда, 5 май 2010 г.
2015 - какъв ПР съм аз и ПР ли съм изобщо
За да видиш себе си след 5 години, значи че трябва да вярваш в това, което ще се случи тогава. Вярваш ли, ще го видиш.
Лично аз не вярвам, а по-скоро си представям. Ето защо, може би описанието в следващите редове ще е с леко светли и розови отенъци, като детските мечти. За децата всичко е красиво и е толкова далеч във времето, че някъде по пътя към осъществяване на мечтите те ги губят и намират нови, но вече за възрастни.
Когато попиташ повечето деца какви ще станат като пораснат, те отговарят със стандартните отговори – пожарникар, полицай, балерина, певица, космонавт... лекар. Рядкост са децата с нестандартно мислене, които мечтаят да станат алпинисти или да продават банички или да карат трактор. Аз съм от втория тип деца. И знам, че някой ден ще карам трактор и ще стана ПР!
Вглеждам се в не толкова далечната 2015 г. Минали са няколко години от завършването на бакалавърската ми степен, а аз съм успяла да убедя екипа на Ogilvy, че аз съм човекът за тях. Разбира се, занимавала съм се 2-3 години с "мръсната работа", но с уменията и знанията си съм успяла да се издигна от асистент до ПР специалист.
Сега нещата са лесни, защото под себе си имам няколко надъхани момиченца, които също като мен с плам в очите искат да станат ПР специалисти. Те ми помагат и да си кажем честно, вършат почти цялата работа.
Занимавам се с корпоративен ПР и това невероятно много ми харесва. Харесва ми когато клиента има нужда от мен. Все пак всяка компания се нуждае от своя уникална корпоративна идентичност – лого, графика, цвят, шрифт или друг символ ще я отличат от другите компании. И тук се появяваме аз и екипа ми. Създаването на подходящата корпоративна идентичност е дълъг и сложен процес, в който всяка компания открива себе си и стила си, а моята работа е да предоставя на компанията възможност да избере този стил и да го реализира.
Но въпреки че невероятно много харесвам това, което върша, в мен винаги си остава едно малко духче което не спира да човърка и да насочва погледа ми към политическия ПР. Но да оставим това скрито желание настрана.
Сега е 2015 и предстоят няколко наистина сериозни ПР кампании, една от които на Загорка, които са разбрали, че няма кой друг да търпи вечните им претенции и капризи. Аз се занимавам с тях и новата им кампания. Ще се получи наистина грандиозно.
През годините на обучение и опит вече знам как да "прецакам" конкуренцията и да спечеля клиент, как трябва да предразположа клиента, как да изградя "идеалната" ПР кампания или събитие за него. Зад гърба си имам екип от професионалисти и хора, нахъсани да работят. Ето защо знам, че ще успея с това, което се захвана.
Когато свърши работния ден в офиса, аз знам, че за мен не е приключил напълно, защото съм на нечие събитие, на неформална среща с клиент или среща с колеги да обменим опит.
Когато се прибера вкъщи уморена и затворя очи на дивана, малкото духче, което съм подтискала цял ден се обажда и казва: "Ако се занимаваше с политически ПР може би нямаше да си толкова уморена". Аз се усмихвам и не му отговарям. Все пак трябва да завърша магистърската си степен по политически науки, за да се пробвам в тази толкова напрегната и разчупена сфера от ПР-а, а именно политическият ПР.
Нов ден, ново предизвикателство и нови възможности се отварят пред мен с разпукването на зората. Какво ли ще се случи днес?
О не! Имам среща с нов клиент и ако не тръгна веднага ще закъснея!...
Лично аз не вярвам, а по-скоро си представям. Ето защо, може би описанието в следващите редове ще е с леко светли и розови отенъци, като детските мечти. За децата всичко е красиво и е толкова далеч във времето, че някъде по пътя към осъществяване на мечтите те ги губят и намират нови, но вече за възрастни.
Когато попиташ повечето деца какви ще станат като пораснат, те отговарят със стандартните отговори – пожарникар, полицай, балерина, певица, космонавт... лекар. Рядкост са децата с нестандартно мислене, които мечтаят да станат алпинисти или да продават банички или да карат трактор. Аз съм от втория тип деца. И знам, че някой ден ще карам трактор и ще стана ПР!
Вглеждам се в не толкова далечната 2015 г. Минали са няколко години от завършването на бакалавърската ми степен, а аз съм успяла да убедя екипа на Ogilvy, че аз съм човекът за тях. Разбира се, занимавала съм се 2-3 години с "мръсната работа", но с уменията и знанията си съм успяла да се издигна от асистент до ПР специалист.
Сега нещата са лесни, защото под себе си имам няколко надъхани момиченца, които също като мен с плам в очите искат да станат ПР специалисти. Те ми помагат и да си кажем честно, вършат почти цялата работа.
Занимавам се с корпоративен ПР и това невероятно много ми харесва. Харесва ми когато клиента има нужда от мен. Все пак всяка компания се нуждае от своя уникална корпоративна идентичност – лого, графика, цвят, шрифт или друг символ ще я отличат от другите компании. И тук се появяваме аз и екипа ми. Създаването на подходящата корпоративна идентичност е дълъг и сложен процес, в който всяка компания открива себе си и стила си, а моята работа е да предоставя на компанията възможност да избере този стил и да го реализира.
Но въпреки че невероятно много харесвам това, което върша, в мен винаги си остава едно малко духче което не спира да човърка и да насочва погледа ми към политическия ПР. Но да оставим това скрито желание настрана.
Сега е 2015 и предстоят няколко наистина сериозни ПР кампании, една от които на Загорка, които са разбрали, че няма кой друг да търпи вечните им претенции и капризи. Аз се занимавам с тях и новата им кампания. Ще се получи наистина грандиозно.
През годините на обучение и опит вече знам как да "прецакам" конкуренцията и да спечеля клиент, как трябва да предразположа клиента, как да изградя "идеалната" ПР кампания или събитие за него. Зад гърба си имам екип от професионалисти и хора, нахъсани да работят. Ето защо знам, че ще успея с това, което се захвана.
Когато свърши работния ден в офиса, аз знам, че за мен не е приключил напълно, защото съм на нечие събитие, на неформална среща с клиент или среща с колеги да обменим опит.
Когато се прибера вкъщи уморена и затворя очи на дивана, малкото духче, което съм подтискала цял ден се обажда и казва: "Ако се занимаваше с политически ПР може би нямаше да си толкова уморена". Аз се усмихвам и не му отговарям. Все пак трябва да завърша магистърската си степен по политически науки, за да се пробвам в тази толкова напрегната и разчупена сфера от ПР-а, а именно политическият ПР.
Нов ден, ново предизвикателство и нови възможности се отварят пред мен с разпукването на зората. Какво ли ще се случи днес?
О не! Имам среща с нов клиент и ако не тръгна веднага ще закъснея!...
понеделник, 15 февруари 2010 г.
Фиджи – късче от рая
Фиджи е островна държава, която се от два големи и множество малки острови – общо 333 на брой. Страната е заобиколена от невероятно красив коралов риф, в който живеят неизброимо количество риби.
Освен това този риф предпазва брега и действа като естествен вълнолом. Ето защо залива на столицата Сува е бил желано място за спиране, почивка и презареждане във времената на Великите географски открития. Дори сега Сува е оживено пристанище с традиции.
Първите обитатели на Фиджи дошли от югоизточна Азия много преди Европейските пътешественици през 17 век. Археологическите разкопки около градове на Фиджи доказват, че островите са били заселени около 1000 г. пр. н. е.
Ако имате приключенски дух, Фиджи е мястото където можете да се развихрите. Тези 333 острова пълни с атракции, които не можете да намерите никъде другаде ще ви затрупат с уникални предложения и възможност за незабравимо преживяване.
Независимо дали търсите място за романтика или релаксация, културни или исторически преживявания, Еко-туризъм или приключения, всичко това ще намерите тук.
Фиджи е една неподправена, уникална среда на изключителна красота и спокойствие.
Носени по течението в продължение на хилядолетия островите са избягали от нахлуването на промишления напредък и са запазили неподправения си чар и чистота.
Сред сините води на Южния пасифик тук няма да намерите опасни животни, отровни змии или паяци. Като че ли тези острови са създадени само и единствено за приятна почивка и бягство от обикновеното ежедневие.
Варшава - един град в центъра на Европа
Столицата Варшава е най-големият град в Полша. Разположена е на река Висла на приблизително 350 км. от Балтийско море и Карпатите.
Съвременна Варшава е смес от лъскави нови небостъргачи, предвоенни сгради и мрачни бетонни комунистически реликви.
Столицата на Полша е уникална със своята история – била е почти напълно разрушена през Втората световна война, а по-късно Старият град е изцяло възстановен в същия си блясък. Заради прекрасните сгради, църкви и паркове, за посетителите на Варшава е много трудно да не се влюбят в града.
Задължителното за всички туристи място е т. нар. исторически център. Това е най-голямата съвкупност от забележителности в града, която заедно със стария пазар е била главна част на столицата.
Със Старе място са свързани и много интересни легенди. Очакванията са то да прилича поне малко на Старе место в Прага и в известна степен са оправдани.
Във въздуха тук не се усеща онази характерна атмосфера на тесните пражки улички, кипящи от живот. Варшавското Старе място е по-скоро безмълвно и лишено от онзи заряд, който струи от чешкия му аналог. То е сякаш ням свидетел на нещо, на което пряко не сме били свидетели ние, а родителите ни или прародителите ни.
Варшава изобилства от места, които мрачно навяват за времето на втората световна война. Разхождайки се из града аз се натъкнах на един от старите квартали известен като гето по време на войната. Тук е мрачно и неприветливо. Улиците са пусти, а високите постройки, някогашно обитание на бедни и отвергнати от обществото хора сега са дом на хората от настоящето. Тесни бетонни вътрешни дворове, малки прозорци и никаква слънчева светлина...
За любителите на историята мога да предложа една доста интересна дестинация, която няма да срещнат във всеки гайд. Това е еврейското гробище във Вършава. Ще си кажете: "Гробище?" и донякъде сте прави, но на мен това място ми направи много силно впечатление. Гробището вече не се използва и е превърнато в парк така да се каже. Разхождате се по красиви обрасли с растителност алеи и надгробни камъни, на всеки от които е написана нечия история. Тук се „запознах” с художници, композитори, актьори, банкери, малки момиченца и момченца... Наистина е интересно и отпускащо.
Паметници, мемориали и останки от старата вътрешна стена на Варшавското гето са често срещани из града. Тук всеки ъгъл разказва история, всяка стена е свидетел на нещо случило се в миналото.
Но Варшава не е само това. Ако имате път към полската столица, не пропускайте парка с паметника на Шопен. В топло време той гъмжи от народ, но през зимата е спокоен. Няма как да не се впечатлите от начина, по който местните възприемат природата и всичко живо в нея. Достолепни пауни крачат по алеите, игриви катерички се мятат по клоните, а в езерцето плуват патици и шарани.
Хималаите - от поляна с орхидеи до Еверест
Разказвайки за Аконкагуа в предходната статия и заради големия ми ентусиазъм и емоции свързани с алпинизма реших да ви запозная и с Хималаите.
Както всеки знае те са планинска верига разположена в Азия, най-високият връх е Еверест, който е и най-високият осемхилядник, което го прави и най-високия връх в света.
Хималаите са разположени на територията на няколко държави – Бутан, Индия, Китай, Непал и Пакистан. От тях извират 3 от най-големите реки на планетата – Ганг, Инд и Яндзъ. Образуването на Хималаите продължава и днес тъй като е млада планинска верига образувана само преди няколко десетки милиони години.
В разширен смисъл под Хималаи се разбира планинската система от Същинските Хималаи и планините Каракорум, Хиндукуш и Памир. На територията на тази необятна и обширна планинска верига са разположени всички осемхилядници (върхове с надморска височина над 8 000 м.) – 14 на брой.
Ако имате желанието, смелостта и издръжливостта тази планина вече не е достъпна само за алпинисти, а за всеки, който желае да я посети.
Хималаите не е само алпинистка дестинация. Хималаите не са само голи зъбери, сняг и разреден въздух. Тук прелива от изключително природно разнообразие – от зелените горски долини и тропическите джунгли на Аруначал с невероятна флора и фауна, с разноцветни ливади и редки орхидеи, през неравния терен на Транс-Хималаите, който продължава до тибетското плато.
Ако наистина искате да се докоснете до тази планинска верига не е нужно да се качите до някой от върховете й, за да усетите атмосферата. Тук могат да се практикуват много и различни дейности и спортове – рафтинг, сафари в джунглите в подножието на планината, сафари с джипове, сафари с мотори, маунтийн байк, ски и сноуборд, трекинг и разбира се скално катерене, които ще ви приближат до областта, природата и хората там.
Хималаите предоставят безкрайни възможности, тъй като са разпрострени на територията на пет държави. В зависимост, коя точка на тръгване сте избрали ще се сблъскате и с различни климат, география, флората и фауната, както и различни културни и исторически богатства, които даденият регион притежава.
Важно е да изберете и подходящите условия и сезон за вашата екскурзия. Ако сте запалени по алпинизма като мен ще трябва да изчакате средата на лятото, за да се хвърлите в приключение нагоре към някой осемхилядник. Ако сте природолюбители или имате желание за сафари ще трябва да се съобразите с размножителния период на животните. Ако пък ли отивате там, за да се запознаете с културата на Тибет, Индия или някоя от другите културно-исторически дестинации времето не е от толкова голямо значение.
Хималаите предлагат изключително голямо разнообразие от преживявания и емоции. Ако решите, че това е вашата дестинация ето един полезен сайт, в който можете да намерите много информация за всичко свързано с Хималаите: http://www.travel-himalayas.com/
Добрите моменти днес, са тъжните мисли утре...
След като цяла нощ се въртях и премислях с какво ли да продължа рубриката, ми хрумна най-естественото продължение... Ямайка. Тази островна държава не само е съсед на Куба, но и нещата там са приблизително сходни с предходната.
"Ямайка е райски остров с живописна природа, красиви залези, пещери, водопади и извори, едновременно романтичен и тайнствен, оживен от глъчката на туристите, но в същото време предлагащ уединение и спокойствие". Това ще прочетете в туристическите гайдове. Ямайка е много повече.
Плажове със ситен пясък, кристални води, надвиснали палми... марихуана... и вечно лято. Да да точно така – марихуана. Всеки е чувал легенди и истории за ямайската трева и за производството на това растение, било то е нелегално.
"Когато си дете в Ямайка, ти се научаваш как да свиваш джойнт. Всеки е опитвал марихуана, включително и аз, но тогава бях много млад", казва Юсеин Болт (най-бързият мъж в света).
Ами, всяко дете в Ямайка израства с песните на Боб Марли и по-точно с реге и рага ритмите, с Ja културата и тревата. Всичко това може да ви даде най-ясна представа за острова. Разбира се не е нужно да опитвате нито едно от трите. Просто се слейте с местните. Няма да ви е трудно да се разбирате с тях – тук всичко живо говори английски.
В Ямайка всички са дружелюбни и много усмихнати, сами преценете каква е причината. Ще ви посрещнат топло без значение какъв сте и от къде идвате, без значение дали сте отседнали в лъскавия хотел на плажа или в някой малък хостел в краен квартал.
За да добиете представа от историята и географията на страната ще ви помогнат долните редове.
Повечето главни градове на острова са разположени на брега там разбира се ще можете да отседнете и вие. Най-големите и важните от тях са столицата Кингстън, Портмор, Спениш Таун, Мандевил, Охо Риос, Порт Антонио и Монтего Бей... Ако имате желание можете да се разходите до всеки от тях, но не градовете са тези, които ще направят почивката ви интересна. Интересното тук е духа на страната, а с него непременно ще се сблъскате.
Културата и манталитета на хората тук идва от историята – тежка, кървава и пропита с много робски сълзи и пот.
Първите хора, населявали острова били местните индианци Араваки, които мирно и кротко съществували тук. Но като във всяка история се появил амбициозният колонизатор начело с Колумб през 1494 г., обявява острова за испанско владение и превръща местното население в роби. Част от историята още разказва, че след колонизирането на Ямайка с големите си кораби европейците докарали много негри, също роби, за да „помагат” на местното население в убийствената им работа. Разбира се краят е драматичен - повечето от тях умират от болести донесени от европейците и непосилен труд.
В наши дни повече от 90% от жителите имат африкански предци, които заедно с корабите донесли историята, културата и вярванията си. Историята обаче не свършва там. След испанците на острова стъпили колонизаторите британци, които с кръв и много усилия поели контрола над острова през1670 г. и той останал британска колония чак до 1962 г.
След този урок по ямайска история можете да си представите колко богата, интересна и мистична е културата на този народ.
Географията на Ямайка не е нещо особено. Във вътрешността на страната се излежава планинската верига Блу Маунтинс, около която се е увила като змия тясната крайбрежна равнина. Така да се каже от разходка в планината директно със скок сте в топлите води на океана.
Климатът по брега на Ямайка е тропичен, с горещо и влажно време, а в по-високите части във вътрешността на острова е по-хладен. Тези температурни разлики правят мястото наистина прекрасно за почивка.
Спокойно с поглед зареян в далечината на океана и масур в ръка мога да кажа: Ямайка е всичко това. И дори много повече...
"Добрите моменти днес, са тъжните мисли на утрешния ден" - Боб Марли.
Градът, който никога не спи
Ню Йорк - градът, който никога не спи. Градът, в който хиляди съдби се сблъскват на улицата всеки ден без да знаят за съществуването си. Градът, който ще вземе дъха ви от раз и няма да ви го върне докато не си тръгнете от там.
Статуята на свободата, високите небостъргачи, разноцветните светлини и реклами по Таймс скуеър, тишината и красотата на Сентръл парк... лъскавият Манхатан и гангстерският Бронкс, Бруклинският мост, Медисън Скуеър Гардън... всичко това е Ню Йорк и още много!
В този мегаполис можете да се насладите на толкова много забавления, културни или спортни мероприятия или просто да се разходите.
Независимо по кое време се отбиете до Ню Йорк винаги ще намерите нещо, с което да се разведрите и място, което да посетите.
Медисън Скуеър гардан е легендарен спортен комплекс, място на което са проведени едни от най-запомнящите се спортни събития в света, и продължават да се състоят международни съревнования в няколко вида спорт, както много и най-разнообразни концерти. Просто проверете на сайтът www.thegarden.com, за да изберете вашето мероприятие.
Ако харесвате културните прояви и в частност театъра Ню Йорк е вашето място да изживеете любовта си към това изкуство. Ами да, та тук се намира Бродуей! Със своите 40 театрални зали, Бродуей се е превърнал в една от най-зашеметяващите театрални сцени. Тук можете да видите най-новите постановки или да се насладите на нещо старо, но няма да останете разочаровани. На сцените на театъра са играни и продължават да се играят постановки като Чикаго, Фантомът от операта, Коса, Близко до нормалното, Котките (вече свален от афиша), и много други... Не забравяйте да си запазите билет предварително на www.broadway.com където можете да разгледате и афиша.
Не споменавам посещение до Статуята на свободата, най-популярният символ не само на града, но и на САЩ, защото съм сигурна, че всеки би отишъл, поне в близост до нея, за да я зърне. Ако ли решите да стигнете до горе - в короната й – можете да наемете агенция, която ще ви отведе до острова, ще ви разходи из него и ще ви качи до върха на статуята. Разбира се това можете да направите и сами.
За да прекарате един приятен следобед, Сентрал парк ви очаква със своето великолепие. Покарайте колела или просто се разходете. Нахранете гълъбите или погледайте артистите, които изнасят представления за вас.
Природонаучният музей или Музеят на изкуствата, музеят на Мадам Тюсо, Гугенхайм или който и да е друг музей ще ви завъртят във водовъртежа си.
Емпайер стейт билдинг, извисяваща се над всички останали сгради в Манхатън, заслужава вашето внимание. От върха й може да бъде видян цял Ню Йорк, че и още. Неговата красива Арт деко обстановка и мраморни фоайета го правят чудесна спирка за посетители. Тази сграда улавя същността на града, в който се намира - огромна, пълна с хора и разбира се спираща дъха.
Но всъщност хората са тези, които придават облика на Ню Йорк в действителност. Пъстри и семпли, разноцветни и сиви, стари и млади, черни и бели, скучни и интересни... Ако градът не беше толкова "богат" на хора и съдби най-вероятно нямаше да е това, което е...
За Ню Йорк може да се пише още много - не страница или две, а 1 000 - 2 000, но може би най-добре ще се потопите в атмосферата му на място.
Път в планината - Тролстиген
Тролстиген се намира в сърцето на планината Ромсдал и е една от най-посещаваните забележителности в Норвегия.
Всъщност Тролстиген е път, който криволичи между величествени планини с величествени имена. Имената на върховете Kongen (крал), Dronningen (The Queen) и Bispen (The Bishop) само потвърждават величието на планината и гордо обявяват кралския си произход в света на планините.
Строежът на този път е продължил 8 години и е отворен на 31 юли 1936 от крал Хаакон VII.
Пътят нагоре е тесен с много остри завои, и въпреки че е претърпявал реконструкции през последните години, превозни средства с дължина над 12,4 метра са забранени да се движат по пътя.
На върха има голям паркинг, който дава възможност на посетителите да напуснат своите коли и да се насладят на гледката от терасата, която отправя погледа към извития пътя и водопада Стигфосен.
Водопадът Стигфосен, който пада 320 метра надолу, сияе като пътеводен знак на планинския склон и отвежда погледа към долината Истердален. И в средата на тази спираща дъха гледка пътят Тролстиген се вие през цялата планина...
Тролстиген е перфектната отправна точка както за невероятни изживявания сред природата така и за много разнообразни дейности свързани с нея.
Можете да стигнете до Ромсдал с кола. Намира се на 6 часа от Осло или 4 часа от Трондеим.
С влак стигането ще отнеме малко повече време, но пътят е живописен и предлага интересни гледки. Това е една от най зрелищните и интересни железници в Норвегия – „Раумабанен”.
Това интересно място трудно се описва с думи, но гледката е покъртителна и си заслужава да се види.
Мон Сан Мишел – приказка за острова и ангела
Мон Сан Мишел или Планината на Свети Мишел е великолепен замък разположен на скалист остров в северозападната част на Франция. Погледнат отдалеч той оставя чувсво на удивление, почит и нещо тайнствено, което не спира да "върти" вътре в корема ти, докато не разгледаш целия замък.
Островът представлява гранитна скала, издигаща се на 83 метра над водата и е с обиколка от 960 метра, като комплексът е разположен на цялата й територия. Скалата е посветена на архангел Михаил, ето защо на върха на църквата може да се види позлатена статуя на Св. Михаил, издигаща се на 155 метра над морето.
От историческа гледана точка Мон-Сан-Мишел е започнал да бъде строен още около 700-ната година. През шести и седми век той е бил крепост на романо-бретонската култура, но бива завладян от франките. От 1865 до 1895 г. Мон-Сен-Мишел е абатство.Според легендата Архангел Михаил се явил на Св. Обер, епископ на Авранш през 708 г. и му е дал наставление да построи църква на скалистия остров. Обер обаче пренебрегва наставлението докато архангелът продупчва черепа му с пръст.
През 709 г. започва да се строи и селото около абатството. През 1067 г. манастирът Мон Сен Мишел дава подкрепата си на Уилям Завоевателя, в резултат на което манастирът получава земи и имоти в Англия. По време на Стогодишната война англичаните неколкократно се опитват да го превземат, но не успяват. Тъй като бил непробиваема крепост, която при прилив е заобиколена изцяло от вода, а при отлив пясъкът толкова мек, че никой не можел да стигне до острова. Друга причина за трудния достъп до замъка е бързината на прилива – той идва със скорост метър в секунда и е непредсказуем - достига до 14 метра разлика между най-ниската и най-високата точка на водата.
След Френската революция абатството е затворено и превърнато в затвор, първоначално за духовници, които се противопоставят на новия режим. След като влиятелни фигури, включително Виктор Юго, започват кампания за възстановяване на статута на Мон Сен Мишел, през 1863 г. затворът е закрит и през 1874 г. островът е обявен за исторически паметник.
Мон Сен Мишел и неговият залив са обявени от ЮНЕСКО за част от Световното културно наследство през 1979 г.
За да се разгледа това приказно място един ден не е достатъчен. Тук, по стръмните калдъръмените улички от всички страни блестят шарени витрини със сувенири, кафе, бонбони и всякакви лакомства. Там където магазинчетата липсват са отстъпили място на културни, исторически и архитектурни паметници.
В края на главната уличка, която не е много по-широка от една малка софийска улица без тротоарите е входът за абатството. Километричната опашка, за да се влезе вътре започва от много далеч, но всяка секунда чакане си заслужава! Вътрешни градини, фонтани и вити стълбища описват една невероятна картина пред очите на посетителите. Турът из абатството приключва на върха на църквата, където се намира статуята на Архангел Михаил.
И ако краката ви са изморени от обиколката можете да седнете в някое от заведенията, намиращи се по "главната" улица и да се насладите на някой френски специалитет, на чаша вино или чаша кафе – няма да останете разочаровани.
Република Доминика или Доминиканска Република?!
Не ви ли се е искало както си стоите в офиса и преглеждате тефтера с дневни задължения да скочите изведнъж и да тръгнете нанякъде. Ей така... хващате си чантата, качвате се на автобуса, после до автогарата или летището...преглеждате разписанието, вземате си билет и да ви няма. Това е доста смело и неосъществимо в България, но е приятно да си го помисли човек.
Точно днес прочетох нещо за Доминиканската република и си казах: "Защо не!". Порових в гугъл и открих Република Доминика. Звучи добре, снимките са красиви... само на около 8 500 км. от тук. Малък остров в синьото море, плаж, вълни, джунгли и скали.
Обаче изведнъж моето проучване на тази красива островна държава се натъкнах на препятствие - чета едно, а гледам други снимки. Аз знам, че географията много ми куца още от 9-ти клас, но чак пък толкова... Оказа се, че Република Доминика и Доминиканска република са две напълно различни държави. Представете си недоумението и раздвоеността ми: "Ами сега къде да отида?''.
Изборът беше лесен - първо към Доминика, а после към Диминикана - напред!
Република Доминика е малка островна държава в Карибско море. На латински името й означава Неделя. Защо? Ами това е денят, през който Колумб с големия си откривателски кораб е намерил острова.
Както всяка част от Северна и Южна Америка и Диминика е жертва на великите колонизатори европейци. Открит от Колумб през 1493 г. това е последният карибски остров колонизиран от европейците. Но когато колонизацията е факт първи разпростират културата си испанците. Това не се харесва на французи и англичани и започва така да се каже "битка" за надмощие. Най-накрая тя е спечелена от британците и Доминика окончателно остава под тяхно влияние през 1815 г. Още няколко важни събития в историята на острова са отмяната на робството през 1838 г. и независимостта на държавата през 1978 г.
Днес островът е населяван от около 71 хиляди жители. 97% от тях са чернокожи и мулати част о робите пренесени с големите робски европейски кораби. Местното население е едва 2% и живее в резервати, защото е застрашено от изчезване... Ще се отклоня малко от разказа за Доминика, за да вметна, че хората са изключително жестоки! Унищожават нещо, дори себеподобните си и после ги тикат по резервати и изкуствено направени обитания, за да "запазят" каквото е останало. Жестоко е!
Преди Доминика бил обитаван от различни племена,но след колонизациите (Френската и Английската),от тях е останало единствено едно племе. Днес то живее на около 15 кв.км. в източната част на острова.Те избират свой собствен водач и са откъснати от останалия свят като начин на живот.
Тъй като Доминика се намира между две френски владения тя често е наричана Френска Доминика. Въпреки това официалният език е английски, но се долавя и френски - креолски.
Културното наследство на острова е изключително богато и пъстро. То е смесица западно африканска, карибска, испанска, френска и английска култура. Разхождайки се по улиците, срещайки се с хората ще забележете пъстротата им.
Тук определено може да бъде забелязан така наречения "културен живот". Разбира се музиката и танците на ежегодните фестивали по случай независимостта са изключително пъстри. Ако попаднете там в края на февруари ще можете да се насладите на традиционна музика и танци, пъстри костюми и улични състезания. Не може да се мери с карнавала в Рио, но преживяването сигурно е незабравимо. Магически красиво.
Островът може да предложи на своите посетители невероятни гледки и преживявания сред природата. Наричан е "Острова-Природа на Карибите" тъй като тук са запазени изключително редки животински и растителни видове. Например папагалът Сисеру, който е на знамето на страната.Островът е покрит от плътна зелена джунгла, която на места се прекъсва от остри вулканични върхове, езера, реки, горещи извори и водопади.
На територията на Доминика има един природен парк - Морн Троа Питон, който е и в списъка на ЮНЕСКО. "Островът на птиците" в буквален превод от испански (Isla Aves) е малък остров, който принадлежи на Доминика.
Доминика е популярна круизна дестинация и магнит за туристически и природни ентусиасти. Океанските рифове привличат водолази от целия свят. А наблюдението на китове е нещо доста интересно, за тези, които обичат да гледат подобни "представления". Друго интересно "чудо" на острова са врящите езера.
Няма нужда да споменавам плажовете, кристалните води и слънцето - те се подразбират нали?
Ангкор - архитектура на бъдещето
Камбоджа, една екзотична дестинация, коята малко хора се замислят да посетят. Красива, тайнствена и пълна с културни и исторически богатсва, които спират дъха и на най-незаинтересованите.
Едно от "чудесата" на тази страна е храмовият комплекс Ангкор. Плетеница от множество храмове с различен по време произход построени от 30 крале от различни династии, която се азпростира на над 400 кв.км.
Характерна за архитектурата на храмовете е няколкоетажната пирамида от тухли или латеритна основа с централна висока кула, която е заобиколена от четири по-ниски кули, показващи посоките на света.
Централната кула символизира по индийски образец върха Меру. Типични са още и вътрешните водохранилища, балустрадите нага (водни змии), разклонените канализационни системи, сложните обработки на камъни, както и градските стени, диги, големи съдове за вода и отделни канали за питейна и отпадъчна вода.
За построяването на такъв голям комплекс храмове са били нужни благоприятни природни предпоставки, особено икономическо благосъстояние, много работна ръка и силна, йерахично изградена система.
Въпреки наличието на само четири дъждовни месеца с до 1600 милиметра валежи между юни и септември и с помощта на комплексна система от канали и диги хмерите са успявали да обработват полетата си така, че да получават две до три реколти годишно.
Ангкор е един от най-важните археологически обекти в Югоизточна Азия. Археологическият парк Ангкор съдържа великолепни останки от различни столици на империята на хмерите, от 9-ти до 15-ти век. Те включват известния храм на Анкор Уот и Анкор Том, както и храма на Bayón с безброй скулптурни украси.
ЮНЕСКО е създадала голяма програма за запазването на комплекта от храмове и неговите околности.
Рай в сърцето на Хималаите
Една от най-известните туристически дестинации на Индия – Шимла е красиво селище, коeто се намира на хълм в Химачал Прадеш.
Пътуването ви до това красиво кътче е изживяване, което няма да забравите. Този красив хълм получава името си от Богинята Шиамла, която е трябвало да бъде въплъщение на богинята Кали.
Това прекрасно място е "открито" от британците, които веднага се влюбили в него. Много скоро след пристигането им много европейци започват да идват и да строят къщи тук. През 1864 г. Шимла официално била провъзгласена за лятна столица на Индия. А след обявяването на независима Индия Шимла става и столица на провинция Панджаб. Технологиите и новото време не останат за дълго далеч от това място и през 1903г. е построена железница, която свързва Калка и Шимла.
Шимла изобилства от природни забележителности и гледката от там е просто перфектна. Малкият хълм е разположен между величествените снежни върхове на Хималаите, заобиколен от езера и тучни зелени поляни, изглежда така, сякаш го е рисувал художник.
Уникалното за Шимла е, че той все още е запазил своя колониален чар и това създава атмосфера, която не се срещат никъде другаде в Индия.
Шимла е туристическа дестинация, която може да бъде посетена по всяко време на годината. Лятото е горещо с меки и приятни вечери, докато зимите са много студени и температурите могат да паднат под нулата. Но точно тези разлики са това, което прави Шимла толкова специално място.
Тук има красива и обсипана с всякакви неща търговка улица където ако попаднете няма да усетите как лети времето. Друга атракция тук е така нареченият „Хребет” където се провеждат всички културни мероприятия на хълма.
Ако решите да посетите това красиво място помнете, че нито едно кафене или закусвалня не отваря преди 9:00 така че наспете се добре преди да излезете навън.
четвъртък, 3 декември 2009 г.
Да поговорим за Швейцария... (Видео)
Всеки е чувал по нещо за Швейцария, всеки я свързва с нещо конкратно или свързва конкретно нещо с нея. Швейцария е известна с швейцарските банки, швейцарския шоколад, швейцарското сирене, джобните ножчета, швейцарските часовници, швейцарските ски курорти и частните училища-пасниони.
Малката европейска държава е толкова подредена и спокойна, че много хора я смятат за скучна. Но какво скучно има в реда и сигурността и във факта, че единственото, за което трябва да мислиш е какво да свършиш в свободното си време?
Но Швейцария не е само безупречна точност, финанси и шоколад - тук има може би от всичко по нещо. Например в културен аспект. По традиция Швейцария не се счита за един от центровете на европейската култура, но тази концепция може да се окаже лъжлива.
Културата на Швейцария е повлияна до голяма степен от нейните съседи, но през годините се е развила характерна швейцарска култура със силни регионални различия. Влиянието на немската, френска и италианска култура върху областите от Швейцария, съседни на тези страни, както и влиянието на англо-американските традиции, не могат да бъдат отречени.
Архитектурно погледнато старите къщи в Швейцария са типични алпийски селца с наклонените покриви и капаци на прозорците, но дори и тук има разлики, в зависимост от региона, в който се намира човек. Около Италия се забелязва влианието на тази "топла" страна. Около Германия пък се вижда строгостта и "точността" на постройките, а в района на Франция се забелязват оттенъци на френската култура върху стоителството.
Една от особенностите на тази страна е това, че на територията й се говорят не два, а четири различни езика - немски, френски, италиански и уникалния романш или реторомански, който говорят около 0,5% от населението на Швейцария. Различните езикови общности имат освен различен език и разлини културни характеристики.
Като цяло Швейцария е като една мозайка с хиляди различни парчета, които си пасват, но погледнат отгоре, пъзелът е толкова шарен и пъстър, че човек може да се запита: "А те наистина ли са си на мястото?". Да, всяко нещо в Швейцария е на точното си място и допълва синхрона, хармонията и спокойствието на тази забележителна страна.
http://travel.actualno.com/news_232865.html
Бахайските градини - едно късче от рая
На северния бряг на Израел, в подножието на планината Кармел, се намира град Хайфа. Той е третият по големина град в Израел след Тел Авив и Йерусалим. Има около 270 000 жители и е най-голямото индустриално пристанище на еврейската държава.
Тази статия обаче не е за град Хайфа. Това е една приказка за вяра, красота и градини - за най-красивите градини, за райските градини - за градините на Световния Бахайски център.
От подножието на планината Кармел до самите морски брегове се ширят Бахайските градини. Това райско кътче е свещен храм за бахаите, но и невероятно място където да се отпуснете и насладите на хармония и красота.
Създателят на храма е архитект Фариборс, който създава и "Храма на Лотоса" в Ню Делхи, засенчил с красотата си Тадж Махал.
Градините се разполагат на 18 тераси, които като цветен водопад се спускат по хълма, за да "потекат" в подножието като бавна и спокойна река. Те пресичат пътя и разпиляват пред смаяния поглед на всеки съзерцател композиции от растения хармонично подредени в прекрасен гоблен от багри и красота.
За да стигнете от единия край на градините до другия, през всичките 18 тераси, трябва да изкачите или слезете по над 1000 стъпала (по-добре е да влезете през входа на върха на градините. Така ще се насладите на спиращата дъха гледка от самото начало). Но въпреки това нито една крачка няма да ви се стори уморителна заради гледката, която се разкрива пред и зад вас.
Красиви цветни мозайки, статуи, фонтани, шадравани, мраморни парапети и арки, беседки и спокойни алеи, покрити с малки бели камъчета, обхождат градините и разкриват пред погледа ви магията на красотата и хармонията.
Разбира се, като Световен център на Бахайската вяра тук са ситуирани всички важни за бахаите сгради и светилища.
Тук се намират гробниците на основателите на бахайската вяра - Баб и Бахаулла. В тях е забранено да се влиза, за да не се нарушава покоя им. Освен тях има и малък храм, построен, за да могат както изповядващите бахайската вяра, така и всеки друг посетител, който иска да бъде в мир със себе си, да се помолят.
Място намират и административните постройки. Те са разположени встрани от основните градини и достъпът до там е ограничен. Този административен комплекс е наречен "Дъгата". Той включва Световната къща на справедливостта (администрацията и така нареченият "управителен съвет"); Световният учебен център; Център за изучаване на свещенни текстове, както и международен архив, в който се пазят документи, книги и свещенни писания не само на бахайската вяра, но и на много други религии. Започнато е и строителството на девет сгради, които ще представляват библиотека.
В България подобен комплекс са Градините в Двореца на румънската царица Мария де Единбург в Балчик, която също е била бахайка по убеждения.
Бахайските градини са едно райско място на земята, което събира в себе си красота, хармония и спокойствие. Тук всеки може да открие нещо за себе си. Ако имате път натам, отделете си няколко часа, за да разгледате това вълшебно място. Ако ли не сте планирали пътуване до Израел - направете го.
http://today.actualno.com/news_229297.html
Хърватия - кратки бележки за една магическа страна
Макар и зимата все още да ни изненадва със своето присъствие, топлите дни идват и преди да се усетим вече ще е лято. А какво по-хубаво през лятото от една незабравима почивка в планината или на море. А защо не и на двете места?
Едно райско кътче, което ще ви заплени както с културното си наследство, така и с красивата си природа, е Харватия. Разположена в северозападната част на Балканския полуостров, на брега на Адриатическо море, Харватия разполага с безброй места, които да посетите и на които да се насладите.
Ежегодно Хърватия привлича милиони туристи. Хиляда и стоте слънчеви и топли острова и полуострова в набразденото Адриатическо крайбрежие с многобройните си курорти и забелeжителности, могат да отговорят на очакванията на всеки посетител. Цялата страна е една огромна плажна ивица, благословена с най-кристално чистите води на Европа.
Ако сте любители на природата и обичате спокойствието, а не шумните градове и курорти, Харватия ще ви изненада с безбройните си езера и хълмове в северната и североизточната си част. Там се спотайват още планини, обрасли с гори в Лика и Горски Котар, както и каменисто крайбрежие и хилядите оствовчета на Адриатическо море.
Вълшебните природни паркове, между които са вписаните в листата на ЮНЕСКО водопади на река Крък и езерата Плитвице, са магически места, които ще накарат дъхът ви да спре. Всичко това е част от природното разнообразие на тази красива страна.
В хърватските курорти от Дубровник чак до Риека можете да се потопите в пулсиращия ритъм на живота на тази малка адриатическа страна. Тук ще ви посрещтнат разнообразие от плажове, нощни клубове и дискотеки, спокойни ресторантчета и кафенета.
Животът тук кипи 24 часа в денонощието. Малките закътани дубровнишки улици денем са обсипани с магазинчета и сергии, от които ви примамват милиони красиви, интересни и невероятни неща. Вечер същите тези оживени улички се преобразяват в кокетни кафенета, които приканват посетителите си.
За любителите на историята и изкуството Харватия разполага със старинни замъци, крепостни стени, руини от древността и различни музеи и галерии. От магическия амфитеатър в Пула през монументалните крепости на Дубровник до Дворецът на Диоклециан в Сплит - всичко това просто трябва да бъде видяно.
Като основна забележителност на страната е град Дубровник. Той е един от най-добре запазените средновековни укрепени градове на Средиземноморието, а старта част на града е под защитата на ЮНЕСКО.
Изграден основно между XII и XVI. век, в града изцяло са запазени градските стени с кули, Кнежев двор, катедралата, двореца Спонза, францисканският манастир, крепостта Ловрйенац. В миналото градът е бил един от важните центрове на развитие на хърватския език и средище на писатели, поети, драматурзи, художници, математици, физици и други учени. През средновековието Дубровник е най-добре укрепения град може би не само на Адриатика, но е в цяла Източна Европа.
Независимо дали разпускате активно или просто се препичате под яркото слънце, тук никога няма да ви е скучно.
http://travel.actualno.com/news_229080.html