сряда, 5 май 2010 г.

2015 - какъв ПР съм аз и ПР ли съм изобщо

За да видиш себе си след 5 години, значи че трябва да вярваш в това, което ще се случи тогава. Вярваш ли, ще го видиш.
Лично аз не вярвам, а по-скоро си представям. Ето защо, може би описанието в следващите редове ще е с леко светли и розови отенъци, като детските мечти. За децата всичко е красиво и е толкова далеч във времето, че някъде по пътя към осъществяване на мечтите те ги губят и намират нови, но вече за възрастни.
Когато попиташ повечето деца какви ще станат като пораснат, те отговарят със стандартните отговори – пожарникар, полицай, балерина, певица, космонавт... лекар. Рядкост са децата с нестандартно мислене, които мечтаят да станат алпинисти или да продават банички или да карат трактор. Аз съм от втория тип деца. И знам, че някой ден ще карам трактор и ще стана ПР!
Вглеждам се в не толкова далечната 2015 г. Минали са няколко години от завършването на бакалавърската ми степен, а аз съм успяла да убедя екипа на Ogilvy, че аз съм човекът за тях. Разбира се, занимавала съм се 2-3 години с "мръсната работа", но с уменията и знанията си съм успяла да се издигна от асистент до ПР специалист.
Сега нещата са лесни, защото под себе си имам няколко надъхани момиченца, които също като мен с плам в очите искат да станат ПР специалисти. Те ми помагат и да си кажем честно, вършат почти цялата работа.
Занимавам се с корпоративен ПР и това невероятно много ми харесва. Харесва ми когато клиента има нужда от мен. Все пак всяка компания се нуждае от своя уникална корпоративна идентичност – лого, графика, цвят, шрифт или друг символ ще я отличат от другите компании. И тук се появяваме аз и екипа ми. Създаването на подходящата корпоративна идентичност е дълъг и сложен процес, в който всяка компания открива себе си и стила си, а моята работа е да предоставя на компанията възможност да избере този стил и да го реализира.
Но въпреки че невероятно много харесвам това, което върша, в мен винаги си остава едно малко духче което не спира да човърка и да насочва погледа ми към политическия ПР. Но да оставим това скрито желание настрана.
Сега е 2015 и предстоят няколко наистина сериозни ПР кампании, една от които на Загорка, които са разбрали, че няма кой друг да търпи вечните им претенции и капризи. Аз се занимавам с тях и новата им кампания. Ще се получи наистина грандиозно.
През годините на обучение и опит вече знам как да "прецакам" конкуренцията и да спечеля клиент, как трябва да предразположа клиента, как да изградя "идеалната" ПР кампания или събитие за него. Зад гърба си имам екип от професионалисти и хора, нахъсани да работят. Ето защо знам, че ще успея с това, което се захвана.
Когато свърши работния ден в офиса, аз знам, че за мен не е приключил напълно, защото съм на нечие събитие, на неформална среща с клиент или среща с колеги да обменим опит.
Когато се прибера вкъщи уморена и затворя очи на дивана, малкото духче, което съм подтискала цял ден се обажда и казва: "Ако се занимаваше с политически ПР може би нямаше да си толкова уморена". Аз се усмихвам и не му отговарям. Все пак трябва да завърша магистърската си степен по политически науки, за да се пробвам в тази толкова напрегната и разчупена сфера от ПР-а, а именно политическият ПР.
Нов ден, ново предизвикателство и нови възможности се отварят пред мен с разпукването на зората. Какво ли ще се случи днес?
О не! Имам среща с нов клиент и ако не тръгна веднага ще закъснея!...

Няма коментари: