Има малки неща, които те усмихват сутрин. Има и такива, които те разгневяват, натъжават или те оставят равнодушен.
Има малки моменти, които усмихват деня ти. Има и такива, които те ядосват, угорчават или те оставят безразличен.
Има малки жестове, които поставят усмивка на лицето ти. Има и такива, които те вбесяват, разстойват или отключват само апатия в теб.
Има толкова много малки неща, които могат коренно да променят деня ти... Ако се стараем да откриваме тези малки "неща", които ни усмихват, около себе си дните ни ще минават прекрасно.
Не е нужно голямо усилие - просто се огледайте!

Аз обожавам да се оглеждам! Очарователно е! Оглеждаш хората, преминаващи покрай теб - кои забързани, кои отнесени в своя си далечен свят. Оглеждаш колите, които бясно прехвърчат по улиците или нервно бръмчат по задръствания. Оглеждаш сградите, техните фасади, техните входове и прозорци, техните тераси и балкони. Оглеждаш дърветата, тревата и всичко зелено, което едва се прокрадва в големия бетонен град. Оглеждаш се, оглеждаш се, оглеждаш се...
Навсякъде има малки неща, които чакат да бъдат забелязани. Сигурна съм, че ако можеха да крещят щяха с цяло гърло да се опитват да привлекат вниманието ни към себе си. Но не могат.

Едно от тези малки "неща" тази сутрин кацна върху чантата ми. Стоях си на сфетофара на едно голямо кръстовище и чаках да премина, когато видях една калинка кацнала на чантата ми. Огледах се. Наоколо имаше повече боклук, асфалт и бетон отколкото растителност. От къде ли се беше взела? Как ли бе долетяла? Къде ли отиваше? Тази малка буболечка усмихна деня ми.

Не е трудно да се открият тези "малки неща" само трябва да искаме да ги видим!