Трите събирателни множества общество, аудитория, публика, на пръв поглед може да изглеждат сходни, но всъщност са напълно различни. В общ аспект публиката е подмножество на аудиторята, която от своя страна е част от най-голямото множество от трите – обществото. Обединяващ критерий между хората в съответната група, а и между трите може да бъде всичко – интереси, идеи, идеали, произход, култура, религия, ценности, обществен статус, работа и др.. Инстинктът на човек играе важна роля в оформянето и събирането на група. Човешките типове са различни и се влиаят по различен начин. Сериозно влияние има социалната обстановка, в която се намира индивидът и приликите му или сходните му интереси с останалите.
Като се обърне внимание на значението на всяка една от думите по отделно може да се добие представа какви са разликите и приликите между тях, започайки от най-голямата група - обществото.
Обществото е събирателно за всякакви аудитории/публики с различна насоченост, но обща главна област (нaпример – ИТ общо, но софтуер и хардуер подразделения; гражданско общество, но материални и духовно подразделения; отворено или затворено общество и др.). В обществото индивидуалните личности имат контакт с останалите членове на групата. Като цяло то е взаимозависима структура от човешки отношения. Тук хората живеят заедно обединени от някакъв общ критерий, който ги кара да се събират в една общност. Тъй като обществото е сложна и често пъти не хомогенна група има специална наука, отговаряща за него и за хората в него – согиологията или обществените науки.
Като подгрупи на обществото са аудиторияа и публиката. Аудиторията като група от хора може да се каже, че е сходна с публиката, защото и двете представляват: „Зрители и слушатели на представление, концерт, кинопрожекция, лекция и др.”. Като цяло приликите са повече от разликите между двата термина и дори могат да бъдат използвани като синоними. Разликите по можду им не са много съществени, но могат да бъдат открити ако се вникне във всяка една от думите.
Нека приемем, че аудиторията е по-голямата група хора от публиката и за аудиторията не е нужен директен контакт с комуникатора т.е може да липсва обратната връзка. Хората в аудиторията са сходна по интереси група, която би била заинтересувана от темата, но няма директен контакт, докато публиката директно има контакт с представлението, печатното издание или какъвто и да е друг начин, чрез който комуникаторът се опитва да достигне до тях..
Методите на взаимодействие с тези три множества са специфични за всяко от тях по отделно и водят до различни резултати. В зависимост от интересите, заниманията, социалното си положение или дадения фактор който обединява хората, начините за въздействие или контакт с тях са различни – масови медии, специализирани издания и т.н.. Всеки метод си има своя целева група и се стреми да запази директната си публика, да привлче повече хора от общата аудитория – обществото. Чрез различни способи и методи за привличан на таргет група всеки комуникатор се стреми към общото, за да го превърне в частно, т.е. От обществото да събере хора за своята аудитория/публика. Ценностната система на човек е много чувствителна към външни фактори илидразнители, което затруднява много намирането на нова публика, която да влезе в аудиторията на даден комуникатор. Защото, въпреки че обществото е голямо разделението му на различни аудитории и групи го превръща в цветна палитра от интереси, мнения, статуси и др.. Така мякои групи/публики изчезват в един момент, повлияни от някакъв външен фактор, а други се появяват на тяхно място.
В заключение можем да кажем, че едно общество се формира от много различни аудитории и публики, които хомогенни или хетерогенни превръщат отделните хора в група, която можем да наречен аудитория или публика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар