Ангкор - архитектура на бъдещето

Камбоджа, една екзотична дестинация, коята малко хора се замислят да посетят. Красива, тайнствена и пълна с културни и исторически богатсва, които спират дъха и на най-незаинтересованите.

Едно от "чудесата" на тази страна е храмовият комплекс Ангкор. Плетеница от множество храмове с различен по време произход построени от 30 крале от различни династии, която се азпростира на над 400 кв.км.

Характерна за архитектурата на храмовете е няколкоетажната пирамида от тухли или латеритна основа с централна висока кула, която е заобиколена от четири по-ниски кули, показващи посоките на света.

Централната кула символизира по индийски образец върха Меру. Типични са още и вътрешните водохранилища, балустрадите нага (водни змии), разклонените канализационни системи, сложните обработки на камъни, както и градските стени, диги, големи съдове за вода и отделни канали за питейна и отпадъчна вода.

За построяването на такъв голям комплекс храмове са били нужни благоприятни природни предпоставки, особено икономическо благосъстояние, много работна ръка и силна, йерахично изградена система.

Въпреки наличието на само четири дъждовни месеца с до 1600 милиметра валежи между юни и септември и с помощта на комплексна система от канали и диги хмерите са успявали да обработват полетата си така, че да получават две до три реколти годишно.

Ангкор е един от най-важните археологически обекти в Югоизточна Азия. Археологическият парк Ангкор съдържа великолепни останки от различни столици на империята на хмерите, от 9-ти до 15-ти век. Те включват известния храм на Анкор Уот и Анкор Том, както и храма на Bayón с безброй скулптурни украси.

ЮНЕСКО е създадала голяма програма за запазването на комплекта от храмове и неговите околности.

http://travel.actualno.com/news_266079.html

Рай в сърцето на Хималаите

Една от най-известните туристически дестинации на Индия – Шимла е красиво селище, коeто се намира на хълм в Химачал Прадеш.

Пътуването ви до това красиво кътче е изживяване, което няма да забравите. Този красив хълм получава името си от Богинята Шиамла, която е трябвало да бъде въплъщение на богинята Кали.

Това прекрасно място е "открито" от британците, които веднага се влюбили в него. Много скоро след пристигането им много европейци започват да идват и да строят къщи тук. През 1864 г. Шимла официално била провъзгласена за лятна столица на Индия. А след обявяването на независима Индия Шимла става и столица на провинция Панджаб. Технологиите и новото време не останат за дълго далеч от това място и през 1903г. е построена железница, която свързва Калка и Шимла.

Шимла изобилства от природни забележителности и гледката от там е просто перфектна. Малкият хълм е разположен между величествените снежни върхове на Хималаите, заобиколен от езера и тучни зелени поляни, изглежда така, сякаш го е рисувал художник.

Уникалното за Шимла е, че той все още е запазил своя колониален чар и това създава атмосфера, която не се срещат никъде другаде в Индия.

Шимла е туристическа дестинация, която може да бъде посетена по всяко време на годината. Лятото е горещо с меки и приятни вечери, докато зимите са много студени и температурите могат да паднат под нулата. Но точно тези разлики са това, което прави Шимла толкова специално място.

Тук има красива и обсипана с всякакви неща търговка улица където ако попаднете няма да усетите как лети времето. Друга атракция тук е така нареченият „Хребет” където се провеждат всички културни мероприятия на хълма.

Ако решите да посетите това красиво място помнете, че нито едно кафене или закусвалня не отваря преди 9:00 така че наспете се добре преди да излезете навън.

http://travel.actualno.com/news_267332.html

Да поговорим за Швейцария... (Видео)

Всеки е чувал по нещо за Швейцария, всеки я свързва с нещо конкратно или свързва конкретно нещо с нея. Швейцария е известна с швейцарските банки, швейцарския шоколад, швейцарското сирене, джобните ножчета, швейцарските часовници, швейцарските ски курорти и частните училища-пасниони.

Малката европейска държава е толкова подредена и спокойна, че много хора я смятат за скучна. Но какво скучно има в реда и сигурността и във факта, че единственото, за което трябва да мислиш е какво да свършиш в свободното си време?

Пулсиращият ритъм на тази страна има своите особености, а ако искате да го усетите и вие, можете да направите това ТУК

Но Швейцария не е само безупречна точност, финанси и шоколад - тук има може би от всичко по нещо. Например в културен аспект. По традиция Швейцария не се счита за един от центровете на европейската култура, но тази концепция може да се окаже лъжлива.

Културата на Швейцария е повлияна до голяма степен от нейните съседи, но през годините се е развила характерна швейцарска култура със силни регионални различия. Влиянието на немската, френска и италианска култура върху областите от Швейцария, съседни на тези страни, както и влиянието на англо-американските традиции, не могат да бъдат отречени.

Архитектурно погледнато старите къщи в Швейцария са типични алпийски селца с наклонените покриви и капаци на прозорците, но дори и тук има разлики, в зависимост от региона, в който се намира човек. Около Италия се забелязва влианието на тази "топла" страна. Около Германия пък се вижда строгостта и "точността" на постройките, а в района на Франция се забелязват оттенъци на френската култура върху стоителството.

Една от особенностите на тази страна е това, че на територията й се говорят не два, а четири различни езика - немски, френски, италиански и уникалния романш или реторомански, който говорят около 0,5% от населението на Швейцария. Различните езикови общности имат освен различен език и разлини културни характеристики.

Като цяло Швейцария е като една мозайка с хиляди различни парчета, които си пасват, но погледнат отгоре, пъзелът е толкова шарен и пъстър, че човек може да се запита: "А те наистина ли са си на мястото?". Да, всяко нещо в Швейцария е на точното си място и допълва синхрона, хармонията и спокойствието на тази забележителна страна.

http://travel.actualno.com/news_232865.html

Бахайските градини - едно късче от рая

На северния бряг на Израел, в подножието на планината Кармел, се намира град Хайфа. Той е третият по големина град в Израел след Тел Авив и Йерусалим. Има около 270 000 жители и е най-голямото индустриално пристанище на еврейската държава.

Тази статия обаче не е за град Хайфа. Това е една приказка за вяра, красота и градини - за най-красивите градини, за райските градини - за градините на Световния Бахайски център.

От подножието на планината Кармел до самите морски брегове се ширят Бахайските градини. Това райско кътче е свещен храм за бахаите, но и невероятно място където да се отпуснете и насладите на хармония и красота.

Създателят на храма е архитект Фариборс, който създава и "Храма на Лотоса" в Ню Делхи, засенчил с красотата си Тадж Махал.

Градините се разполагат на 18 тераси, които като цветен водопад се спускат по хълма, за да "потекат" в подножието като бавна и спокойна река. Те пресичат пътя и разпиляват пред смаяния поглед на всеки съзерцател композиции от растения хармонично подредени в прекрасен гоблен от багри и красота.

За да стигнете от единия край на градините до другия, през всичките 18 тераси, трябва да изкачите или слезете по над 1000 стъпала (по-добре е да влезете през входа на върха на градините. Така ще се насладите на спиращата дъха гледка от самото начало). Но въпреки това нито една крачка няма да ви се стори уморителна заради гледката, която се разкрива пред и зад вас.

Красиви цветни мозайки, статуи, фонтани, шадравани, мраморни парапети и арки, беседки и спокойни алеи, покрити с малки бели камъчета, обхождат градините и разкриват пред погледа ви магията на красотата и хармонията.

Разбира се, като Световен център на Бахайската вяра тук са ситуирани всички важни за бахаите сгради и светилища.

Тук се намират гробниците на основателите на бахайската вяра - Баб и Бахаулла. В тях е забранено да се влиза, за да не се нарушава покоя им. Освен тях има и малък храм, построен, за да могат както изповядващите бахайската вяра, така и всеки друг посетител, който иска да бъде в мир със себе си, да се помолят.

Място намират и административните постройки. Те са разположени встрани от основните градини и достъпът до там е ограничен. Този административен комплекс е наречен "Дъгата". Той включва Световната къща на справедливостта (администрацията и така нареченият "управителен съвет"); Световният учебен център; Център за изучаване на свещенни текстове, както и международен архив, в който се пазят документи, книги и свещенни писания не само на бахайската вяра, но и на много други религии. Започнато е и строителството на девет сгради, които ще представляват библиотека.

В България подобен комплекс са Градините в Двореца на румънската царица Мария де Единбург в Балчик, която също е била бахайка по убеждения.

Бахайските градини са едно райско място на земята, което събира в себе си красота, хармония и спокойствие. Тук всеки може да открие нещо за себе си. Ако имате път натам, отделете си няколко часа, за да разгледате това вълшебно място. Ако ли не сте планирали пътуване до Израел - направете го.

http://today.actualno.com/news_229297.html

Хърватия - кратки бележки за една магическа страна

Макар и зимата все още да ни изненадва със своето присъствие, топлите дни идват и преди да се усетим вече ще е лято. А какво по-хубаво през лятото от една незабравима почивка в планината или на море. А защо не и на двете места?

Едно райско кътче, което ще ви заплени както с културното си наследство, така и с красивата си природа, е Харватия. Разположена в северозападната част на Балканския полуостров, на брега на Адриатическо море, Харватия разполага с безброй места, които да посетите и на които да се насладите.

Ежегодно Хърватия привлича милиони туристи. Хиляда и стоте слънчеви и топли острова и полуострова в набразденото Адриатическо крайбрежие с многобройните си курорти и забелeжителности, могат да отговорят на очакванията на всеки посетител. Цялата страна е една огромна плажна ивица, благословена с най-кристално чистите води на Европа.

Ако сте любители на природата и обичате спокойствието, а не шумните градове и курорти, Харватия ще ви изненада с безбройните си езера и хълмове в северната и североизточната си част. Там се спотайват още планини, обрасли с гори в Лика и Горски Котар, както и каменисто крайбрежие и хилядите оствовчета на Адриатическо море.

Вълшебните природни паркове, между които са вписаните в листата на ЮНЕСКО водопади на река Крък и езерата Плитвице, са магически места, които ще накарат дъхът ви да спре. Всичко това е част от природното разнообразие на тази красива страна.

В хърватските курорти от Дубровник чак до Риека можете да се потопите в пулсиращия ритъм на живота на тази малка адриатическа страна. Тук ще ви посрещтнат разнообразие от плажове, нощни клубове и дискотеки, спокойни ресторантчета и кафенета.

Животът тук кипи 24 часа в денонощието. Малките закътани дубровнишки улици денем са обсипани с магазинчета и сергии, от които ви примамват милиони красиви, интересни и невероятни неща. Вечер същите тези оживени улички се преобразяват в кокетни кафенета, които приканват посетителите си.

За любителите на историята и изкуството Харватия разполага със старинни замъци, крепостни стени, руини от древността и различни музеи и галерии. От магическия амфитеатър в Пула през монументалните крепости на Дубровник до Дворецът на Диоклециан в Сплит - всичко това просто трябва да бъде видяно.

Като основна забележителност на страната е град Дубровник. Той е един от най-добре запазените средновековни укрепени градове на Средиземноморието, а старта част на града е под защитата на ЮНЕСКО.

Изграден основно между XII и XVI. век, в града изцяло са запазени градските стени с кули, Кнежев двор, катедралата, двореца Спонза, францисканският манастир, крепостта Ловрйенац. В миналото градът е бил един от важните центрове на развитие на хърватския език и средище на писатели, поети, драматурзи, художници, математици, физици и други учени. През средновековието Дубровник е най-добре укрепения град може би не само на Адриатика, но е в цяла Източна Европа.

Независимо дали разпускате активно или просто се препичате под яркото слънце, тук никога няма да ви е скучно.

http://travel.actualno.com/news_229080.html

Ами... идва зима и си помислих...."защо ли да не го унищожа този скапан блог, който само и единствено ме дразни с хилядите си грешки и недоразумения... Тала или иначе никой не чете тези редове..." После размислих... няма да унищожаван неща, за което съм се трудила и съм се старала. Просто ще го преправя!

Така че всички вие, които от време на време цъквате върху тази страница и се опитвате да прочетете някоя и друга мисъл, която ми е хрумнала... скоро ще кача всичко изтрито, че и повече!

.:ДъжД:.

Случайно ще погледна през прозореца
Навън дъждецът тихичко вали
По улицата в локвите нашарени
Градът оглежда се и мие своите очи.

И капят капки дъжд във локвите
небето свъсено не спира да вали
А по асфалта лъскаво премигващи
оглеждат се и фаровете на минаващи коли.

Дърветата подгизнали и с натежали клони
стоят и чакат слънчеви лъчи
а пък небето сиво и навъсено
не смята своя плач да прекрати.

Студено, мокро, неприветливо
навън по улиците никой не върви,
а аз лениво до прозореца
стоя, броейки тези пролетни сълзи.

...

Имали ли сте чувството, че летите? Има ли ли сте чувството, че пропадате внезапно? Имали ли сте чувството, че светът всеки миг ще свърши, а вие все още нищо не сте направили? Имали ли сте чувството, че каквото и да се случи някой е до вас? Имали ли сте чувството, че обичате?
Моето чувство е запечатано тук...

Рано сутрин

Рано е. Въртиш се в леглото и се опитваш да не обръщаш внимание на телефона, който предвидливо си захвърлил вечерта в най-далечния край на стаята. Рано е и не ти се става, за да отидеш на работа. Рано е. Завиваш се през глава и се опитваш да си откраднеш поне още 10 минутки сън, докъто Vanessa Paradis от ъгъла ти пее: "Si ça ne vous embête pas, Parlez plus bas, J'n'entends plus la petite voix, Ecoutez-la...".
Изведнъж усещаш нещо топло и ласкаво върху гърба си. Толкова е приятно, че забравяш за телефона, забравяш за работата си, забравяш, че е вторник и една блаженна усмижка се разтича по лицето ти. Унасяш се и започваш да мислиш какво е това... Чуваш глас и усещаш нечия ръка, която нежно отмята косите ти в страни от лицето. Топлото чувство пак се появява по гърба ти. Обръщаш се съвсем внимателно и бавно все още със затворени очи. Отваряш леко клепачи, а до теб седи най-любимото ти същество. Той отмята косите ти с бавно движение, навежда се и те целува: "Добро утро мило. Време е да ставаш." Усмихваш се. И той ти се усмихва. Прегръщаш го и чуваш как нежно ти шепне: "Обичам те мило, но е време да ставаш".
Замисляш се за топлината по гърба си преди малко и се сещаш - това са най-милите и нежни целувки за добро утро!
Приятно е да се събудиш и някой с най-нежни ласки да ти покаже: "Обичам те!".
Обичам да не съм сама сутрин!

Обичам те

Обичам те когато вън вали ужасно,
а ний сме двамата на топличко и спим.
Обичам те когато времето е слънчево и ясно,
а ние в парка тихичко вървим.

Обичам те когато се разхождаме във парка
и вятърът шуми в листата падащи над нас.
Обичам те когато сгушвам се във тебе у дома
и гледам те и ти ме гледаш час след час.

Обичам те когато карам колело до теб във парка
когато изморя се идваш ти до мен!
Обичам те когато в зимен ден се пускаме със борд в снега
и аз те чакам спряла отстрани на пистата.

Обичам те когато ми поднасяш чаша сутрешно кафе
и със усмивка шепнеш ми "Обичам те".
Обичам те когато ме целуваш по врата
и знам, че всичките ни мигове са хубави.

Обичам те когато теб те няма
когато си далеч и липсата ти е голяма.
Обичам те и всеки миг когато си до мен
когато знам - обърна ли се ще те бидя!

Обичам те когато във прегръдките ти сгушена,
поглеждам те, а във очите ти искри...
Обичам те когато нежно ме целунеш,
и усетя топлите ти усни върху моите гърди.

София - какво да правя тук за 6 дни когато всички ги няма? II

Както се вижда навън, а и от сутрешните прогнози за времето все по-ясно и по-осезателно съзнанието ми разбира, че тези няолко почивни дни ще са мрачни и дъждовни. Какво да правя? Ами аз си оставам в София... сигурна съм, че има и други, които ще са тук. Така да се каже "затворници" на сивотата и бетона. И не стига мрачното настроение, че не си избягали от сивия град ами и времето те кара да се чувстваш още повече поглнат от сивота и сълзи. Но дори и в най-мрачните моменти проблясва лъч светлинка. Винаги може да разведрим обстановката. Ето и моите предложения, които самата аз смятам да изпълня, за да се почувствам освежена и да влея малко цвят в сивотата на мрачните пролетни дни.

Уюта и топлината на затвореното пространство

Има няколко красиви и уютни места в София където да прекарате известно време и да се абстрахирате от времето вън.
Къщата за Чай и Мъдрости на ул. "Гладстон" 2 на ъгъла с бул. "Христо Ботев" е едно красиво и уютно място в индийски стил, което запленява с топлината и цветността си. Една мека оранжева светлина ви кара да се почувствате магично. Това е мястото в София Без цигарен дим, Без Кока Кола, Без Алкохол. Тук човек може да избяга от комерсиалното и да се почувства като в къщи. Тук може да почетеш, да се отдадеш на размисли, да послушаш музика или да побърбориш с приятели. За тези, които все пак имат нужда от връзка със света има Wi-Fi.
Друго такова място е Чайната на ул. "Георги Бенковски" 11 или "Чай във фабриката". Чайната е съчетание от... Галерия, Джаз Клуб и място за глътка хубав чай и вкусно хапване. Тук може да се насладите отново или на хубава книга или на приятен разговор с приятели. Тук ви посреща горещ току що направен чай и много приятна вегетарианска кухня.
Апартаментът на "Неофит Рилски" е едно чудесно място за прекарване на времето. Там има удобни стаи където с чаша чай или вино в ръка да почетете книга или да послушате музика. Има невероятна домашна шоколадова торта както и много вкусен топъл шоколад. Тук заедно с приятели може да поиграете на различни игри, да погледате филм или да разговаряте в приятна обстановка.
Ами... това са три прекраси места на които имам намерение да отделя поне по 3-4 часа на всяко... Все пак София няма да е толкова сива и мокра!

my sticers!

Урбанистичен пейзаж

Оранжеви пеперуди...

Черни цветчета и зелени пеперуди....

Зелени цветчета и зелени пеперуди....

Една феерия от цветя на черен фон ... и много мънички листенца...

София - какво да правя тук за 6 дни когато всички ги няма?

Идват няколко почивни дни накуп. За да сме по-точни - шест. Разбира се по-голямата част от народа ще се разпръсне далеч, далеч от мръсната и прашна София и ще се опита да си "почина" от рутината и от ежедневието, което ни заобикаля. Но какво да правим ние, които оставаме тук? Тъй като аз съм една от заточеничките в София по време на "ваканцията" и това ме депресираше доста до тази сутрин реших, че ще е прекрасно да си намеря забавления. Не е трудно наистина! В София има толкова много кътчета, които си заслужават да бъдат посетени и толкова много събития, които влизат в културните гайдове или остават в периферията. Нека ви представя плана си за едни незабравими шест дни докато София пустее от липса на софиянци.

Зелените и тихи места

Познавате ли София наистина? Минавали ли сте по всичките и малки и китни улички? Не говоря за места като попа или НДК. Не говоря за места като Съдебната палата и площад Славейков. Не говоря за Витошка или Патриарха. Тук в големия и забързан град има места които те карат да забравиш, че си в София. Благодарение на тях може да забравите факта, че сте си останали в сивия и прашен град.
На булевард "Левски" има тайна градинка, скрита е между блоковите пространства между улица "Раковска" и улица "Фритьоф Нансен". Може да влезеш в нея през няколко входа, но най лесният за намиране е този от към булевард "Левски". Той е замаскиран в един безистен над който виси табела "Аптека". Тази градинка е зелена, в нея пеят птички. Има детски катерушки и люлки както и пейки, на които да седиш и да се наслаждаваш на слънцето. Има просторни циментови квадрати на които може да се играе федербал, хек или на въже... Там забравяш че на по-малко от 50 метра отвън минават шумните булеварди на София.
Друго красиво място е Южният парк. Пълен със скрити пътечки и просторни полянки, осеян с езерца и блата и тайни беседки. Това място е идеално за разходка или за пикник. Тук можете да се насладите на тишина и спокойствие. Най-красива и спокойна за мен е горната част на парка - там където липсват въртележки и кафенета. Карате колело или кънки, играете федербал или фризби или просто обичате да се препичате на слънце - Южният парк е идеалното място!
А малките улички в центъра и "Лозенец" могат да ви върнат няколко десетилетия назад. Тук няма много нови блокове, улиците са зелени и пеят птички. Други части на София, които са тихи и със спокойни улици за "Гео Милев", "Яворов", "Иван Вазов". Ако все пак не искате да излизате от градската атмосфера - вземете си по един сладолед и се разходете по улиците... но с глава вдигната нагоре. Истинската красота на София е в нейните фасади. На бас, че никога не сте се заглеждали нагоре докъто вървите по улицата... направете го - Прекрасно е!

„Общество, аудитория, публика” - какво по дяволите?

Трите събирателни множества общество, аудитория, публика, на пръв поглед може да изглеждат сходни, но всъщност са напълно различни. В общ аспект публиката е подмножество на аудиторята, която от своя страна е част от най-голямото множество от трите – обществото. Обединяващ критерий между хората в съответната група, а и между трите може да бъде всичко – интереси, идеи, идеали, произход, култура, религия, ценности, обществен статус, работа и др.. Инстинктът на човек играе важна роля в оформянето и събирането на група. Човешките типове са различни и се влиаят по различен начин. Сериозно влияние има социалната обстановка, в която се намира индивидът и приликите му или сходните му интереси с останалите.

Като се обърне внимание на значението на всяка една от думите по отделно може да се добие представа какви са разликите и приликите между тях, започайки от най-голямата група - обществото.

Обществото е събирателно за всякакви аудитории/публики с различна насоченост, но обща главна област (нaпример – ИТ общо, но софтуер и хардуер подразделения; гражданско общество, но материални и духовно подразделения; отворено или затворено общество и др.). В обществото индивидуалните личности имат контакт с останалите членове на групата. Като цяло то е взаимозависима структура от човешки отношения. Тук хората живеят заедно обединени от някакъв общ критерий, който ги кара да се събират в една общност. Тъй като обществото е сложна и често пъти не хомогенна група има специална наука, отговаряща за него и за хората в него – согиологията или обществените науки.

Като подгрупи на обществото са аудиторияа и публиката. Аудиторията като група от хора може да се каже, че е сходна с публиката, защото и двете представляват: „Зрители и слушатели на представление, концерт, кинопрожекция, лекция и др.”. Като цяло приликите са повече от разликите между двата термина и дори могат да бъдат използвани като синоними. Разликите по можду им не са много съществени, но могат да бъдат открити ако се вникне във всяка една от думите.

Нека приемем, че аудиторията е по-голямата група хора от публиката и за аудиторията не е нужен директен контакт с комуникатора т.е може да липсва обратната връзка. Хората в аудиторията са сходна по интереси група, която би била заинтересувана от темата, но няма директен контакт, докато публиката директно има контакт с представлението, печатното издание или какъвто и да е друг начин, чрез който комуникаторът се опитва да достигне до тях..

Методите на взаимодействие с тези три множества са специфични за всяко от тях по отделно и водят до различни резултати. В зависимост от интересите, заниманията, социалното си положение или дадения фактор който обединява хората, начините за въздействие или контакт с тях са различни – масови медии, специализирани издания и т.н.. Всеки метод си има своя целева група и се стреми да запази директната си публика, да привлче повече хора от общата аудитория – обществото. Чрез различни способи и методи за привличан на таргет група всеки комуникатор се стреми към общото, за да го превърне в частно, т.е. От обществото да събере хора за своята аудитория/публика. Ценностната система на човек е много чувствителна към външни фактори илидразнители, което затруднява много намирането на нова публика, която да влезе в аудиторията на даден комуникатор. Защото, въпреки че обществото е голямо разделението му на различни аудитории и групи го превръща в цветна палитра от интереси, мнения, статуси и др.. Така мякои групи/публики изчезват в един момент, повлияни от някакъв външен фактор, а други се появяват на тяхно място.

В заключение можем да кажем, че едно общество се формира от много различни аудитории и публики, които хомогенни или хетерогенни превръщат отделните хора в група, която можем да наречен аудитория или публика.

Има малки неща, които те усмихват сутрин. Има и такива, които те разгневяват, натъжават или те оставят равнодушен.
Има малки моменти, които усмихват деня ти. Има и такива, които те ядосват, угорчават или те оставят безразличен.
Има малки жестове, които поставят усмивка на лицето ти. Има и такива, които те вбесяват, разстойват или отключват само апатия в теб.
Има толкова много малки неща, които могат коренно да променят деня ти... Ако се стараем да откриваме тези малки "неща", които ни усмихват, около себе си дните ни ще минават прекрасно.
Не е нужно голямо усилие - просто се огледайте!

Аз обожавам да се оглеждам! Очарователно е! Оглеждаш хората, преминаващи покрай теб - кои забързани, кои отнесени в своя си далечен свят. Оглеждаш колите, които бясно прехвърчат по улиците или нервно бръмчат по задръствания. Оглеждаш сградите, техните фасади, техните входове и прозорци, техните тераси и балкони. Оглеждаш дърветата, тревата и всичко зелено, което едва се прокрадва в големия бетонен град. Оглеждаш се, оглеждаш се, оглеждаш се...
Навсякъде има малки неща, които чакат да бъдат забелязани. Сигурна съм, че ако можеха да крещят щяха с цяло гърло да се опитват да привлекат вниманието ни към себе си. Но не могат.

Едно от тези малки "неща" тази сутрин кацна върху чантата ми. Стоях си на сфетофара на едно голямо кръстовище и чаках да премина, когато видях една калинка кацнала на чантата ми. Огледах се. Наоколо имаше повече боклук, асфалт и бетон отколкото растителност. От къде ли се беше взела? Как ли бе долетяла? Къде ли отиваше? Тази малка буболечка усмихна деня ми.

Не е трудно да се открият тези "малки неща" само трябва да искаме да ги видим!